Само спомен
Само спомен
(посветено)
Във тишината ще се сетя, че си ме обичал -
дотичала със морска красота,
на пясъка златист ще изрисувам
две влюбени сърца...
А прилива смълчан ще ги погълне
на утрото и вчерашното днес,
да ги творя отново и отново
излишно е, а е и късно днес...
Да бях изписала сърцата върху фазер
в палитра с четка и боя,
сега във рамка щяха да са -
картина, окачена на стена...
На пясъка е сякаш лесно -
със пръчка, или с пръст, като дете -
сърца безброй по морската пътека
навярно изрисувала е любовта...
Със обещания, с целувки морски
изгрева дочаквала е тя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сис Всички права запазени
