Само сън
Когато тръгва си като жена
една любов – измъчена и стара,
конфети няма, нито звезден прах
и думи няма, просто е раздяла.
Не казвай нищо, само затвори
вратата и иди си мълчаливо.
Душата ми заспала остави -
така до утре ще остане жива.
Ще досънува някакъв щастлив финал
на слънце засияло във леглото,
кафе, усмивка, смях и простота...
Кога ли любовта била е сложна?
Не вдигай шум, щастливо е така,
в съня човек мечтите си достига,
Луната близо е – една ръка
протегната, ще я помилва.
И само сън ще може да топи
скрежените от студ ресници.
Иди си тихо, мене остави.
Аз няма да пророня и сълзица...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
