Когато тръгва си като жена
една любов – измъчена и стара,
конфети няма, нито звезден прах
и думи няма, просто е раздяла.
Не казвай нищо, само затвори
вратата и иди си мълчаливо.
Душата ми заспала остави -
така до утре ще остане жива.
Ще досънува някакъв щастлив финал
на слънце засияло във леглото,
кафе, усмивка, смях и простота...
Кога ли любовта била е сложна? ...