САМО ТАМ
но с различно качество брашното.
Роним се като презрели кестени
и не оценяваме живота.
В луда гонка с времето, забравяме
да си кимаме с очи усмихнати.
Нищо не желаем да прощаваме
и лъжи прегръщаме за истини.
В магазини вместо в църкви влизаме...
Търсим Бога в щури опаковки...
Съжаляваме се, че така е писано
и събираме сълзите си във локви.
Плашиме децата си със себе си
и се радваме, че те треперят,
(а мечтаехме за бели лебеди!...)
утре все забравяме за вчера.
И гори земята като факла
от изкуствените хорски ежби...
Само в бабината стара ракла
скътани са обич и надежда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени