May 28, 2007, 8:03 AM

САМО ТАМ

  Poetry
770 0 15
Уж сме от едно тесто замесени,
но с различно качество брашното.
Роним се като презрели кестени
и не оценяваме живота.

В луда гонка с времето, забравяме
да си кимаме с очи усмихнати.
Нищо не желаем да прощаваме
и лъжи прегръщаме за истини.

В магазини вместо в църкви влизаме...
Търсим Бога в щури опаковки...
Съжаляваме се, че така е писано
и събираме сълзите си във локви.

Плашиме децата си със себе си
и се радваме, че те треперят,
(а мечтаехме за бели лебеди!...)
утре все забравяме за вчера.

И гори земята като факла
от изкуствените хорски ежби...
Само в бабината стара ракла
скътани са обич и надежда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Отвори бабината ракла... Остави я така...
    Не прибирай Духа й обратно, приятелю!...
  • Ани, не обръщай внимание на двойките.Тоя който ги пише и ти го хвалиш.Нека е жив и здрав.Може пък и да ги заслужавам.Все едно.Аз няма да се стремя никога да пиша според законите на литературата и поезията, а ще слушам онова което ми диктува сърцето.
  • ,,утре все забравяме за вчера.''
    Страхотно е, Вальо!
    Браво!

    П.П. И тука ли е имало двойка
  • Много ми хареса!
    Браво!
  • Супер си отново!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...