За пореден път оставих на съдбата
да решава вместо мен.
За пореден път от менюто, което тя предлага,
ми донесе горчивината на болката от миналия ден.
Очите искаха почивка,
за кратко време да потънат във несвяст.
Аз напук на всичко, оставих ги да гледат
... да ги брули нечистият смях.
Езикът ми развързан беше
и само истината болезнено мълвеше.
Старите лъжи отново бяха чути,
нямаше кой да спре низката музика на безброй светове. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация