perfanov (Явор Перфанов)
520 9
22.06.2017 г., 9:18 ч.

Само теб 

  Поезия » Гражданска, Акростихове
647 0 2

П онякога в
Ъ гъла 
Т ърся загубени неща.
И захвърлени в тъмното
Щ яха да бъдат забравени,
А ко не бях ги потърсил сега.

 

М ечтите,любовта и свобода 
Н ежност, светлина и топлина.
О бич,щастие и прегръдка
Г алеща ръка, жадна глътка.
О биновени, но истински неща.

 

Н америх в ъгъла и моята душа
О бичаща единствено теб.

 

И поговорих с нея с малко тъга
С якаш знаеше, че ще я разбера.
К огато я питах, какво ѝ липсва
А з усетих как малко се натъжи.
М оже би едно нещо тя ще поиска

 

С амо да не изгубя своите мечти.
А аз разбира се, ще ѝ обещая
М ъдър да бъда и да живея,нали?
О бикновени, но истински неща.

 

Т оплинката, в ъгъла не бива да стои
Е лементарно е, иначе ще е студено.
Б лагодаря ти, че е споделено.

© Явор Перфанов Всички права запазени

2017

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??