Само теб обичам
Защо така се отчуждихме?
Нима чашата до дъно не изпихме?
Нима животът път не ни проправи,
или любовта отново ни забрави?
Нима не си подадох аз ръката?
Нали опитахме да повалим стената?
Нима не потърсих топлината твоя?
Нали опитахме да разрушим покоя?
Нима не чувствахме едни неща?
Не виждахме ли пътя във нощта?
За други ли бяхме предопределени?...
Защо ли от живота сме така сломени?
Ще ми предложиш ли отново свойта ласка,
да сваля поне и таз’ проклета маска?
Защо по тебе сълзи пак проливам?
Защо във огледалото те пак откривам?
Защо се вслушахме в неверните съвети?
Защо ли самотата е така проклета?
Защо наказа ни така съдбата?
Защо боли така душата?
Но утре ще събориме стената,
ще слезем пак от сцената, познати.
Ще се усмихна и към теб ще се затичам,
ще те прегърна и ще шепна...
САМО ТЕБ ОБИЧАМ!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владислав Всички права запазени
