Вярвах,че съм обичана.
Докато разбрах,че любовта е
фина смазка
в редуктора на суетата.
Антична като пантеона в Рим,
от цигарето на Живота.
отлита като струйка дим.
Събрах оскъдните й мигове
в кутията
с озахарени спомени.
Светилище да са
за усамотените ми чувства..
Да не изглеждам смешна
като гротеска в пещерите на Италия.
Будувах в зимната летаргия
На хиляда и втората си нощ...
Макар че в нея приказките свършват. ,
тя любовта наподоби на чудо
подобно номер
от програма на Худини,
измамно,нелогично,лудо...
Превъплатих наново своите представи.
Открих,че тя е виртуална гега
в изконната ръката на непознат Пастир
събиращ
пръснатото стадо от човеци.
Да може да твори
безкрайни комбинации
и рекомбинации
от варианти информация...
Останалото е заблуда,
нищожно кратко като анотация...
Но младостта не вярва,не разбира,
че любовта в най-чистата си форма
е по-нетрайна от първичен квант.
В очакване на някой си Годо
гледците избеляват
а младите сърца изпепеляват...
Когато осъзнаят,че тя е
атомче от спица
във колелото от Мистерии
ще бъде невъзможно
да се завърнат
върху стартовата линия.
Тъжно е,но Лзбовта е теория,
с безкрайни посвещения...
Божествена частица
с вторични проявления...
© Диана Кънева Всички права запазени