Вярвах,че съм обичана.

Докато  разбрах,че любовта е

 фина смазка

в редуктора на суетата.

Антична като пантеона в Рим,

от цигарето на Живота.

отлита  като  струйка дим.

Събрах оскъдните й  мигове

  в кутията

 с  озахарени  спомени.

Светилище да са

за усамотените  ми чувства..

Да не изглеждам смешна

като гротеска в пещерите на Италия.

Будувах в зимната летаргия

 На хиляда и втората си нощ...

Макар че в нея  приказките свършват. ,

тя  любовта  наподоби на  чудо

  подобно номер

 от  програма на Худини,

измамно,нелогично,лудо...

Превъплатих наново своите представи.

Открих,че тя  е виртуална гега

в  изконната ръката на непознат Пастир

  събиращ

пръснатото стадо от човеци.

Да може да твори

 безкрайни комбинации

 и рекомбинации

от варианти информация...

Останалото е заблуда,

нищожно кратко като анотация...

Но  младостта не вярва,не разбира,

 че  любовта в най-чистата си форма

 е по-нетрайна  от  първичен квант.

В очакване на някой си  Годо

 гледците избеляват

а  младите сърца изпепеляват...

Когато осъзнаят,че тя е

  атомче от спица

във  колелото от Мистерии

ще бъде невъзможно

да се завърнат  

върху стартовата линия.

Тъжно е,но Лзбовта е теория,

 с безкрайни посвещения...

Божествена частица

 с вторични проявления...