Само ти
Само ти ми остана в света,
бяла сянка от нощна картина
и във моята тъжна душа
и последният стих се спомина.
Само ти още мислиш за мен!
Само ти с мойте сълзи говориш.
Само в теб и в самотния ден
аз душата си пак ще отворя.
Само миг е сълзата живот!
И във нея оглежда се всичко,
през което намираме брод
и нехаем за дните предишни.
Само ти ме целуваш с очи
и затваряш със погледа рани
от разбитите в мене мечти,
от изгаснали в мене вулкани...
... от пленените с мрака - криле,
неразбрали какво е безкрая,
от кървящите вечер нозе,
неоткрили с теб пътя към рая.
Само ти знаеш мойта съдба
и какво ми е коствало всичко,
и защо аз сега не летя,
и не искам за себе си нищо.
Само ти, мое старо небе,
разпиляло звездите си в мрака,
само ти, мое бивше сърце,
само ти там навярно ще чакаш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
