anabel7 (Албена Димитрова)
178 6855
20.02.2020 г., 0:11 ч.  

Само ти, Любов!... 

  Поезия » Любовна
1321 14 21

                          И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов;

                          но най-голяма от тях е любовта.

                                                              Ап. Павел, I Коринтяни 13:13

 

Ще остане ли нещо красиво след мен,

щом прекрача оттатък всемира?

Тебе търсех, любов!... Всяка нощ… Всеки ден…

Но защо самотата намирах?...

 

Младостта ми с живота танцуваше валс

без да знае, че той е коварен.

И от твоето вино бокал след бокал

пресушаваше жадно, без мяра…

 

На въже от въпроси над пропаст висях…

Но държеше ме здраво Творецът.

И от седмо небе падах в блато от грях.

После прошка измолвах…поредна.

 

Най-добрата съпруга и майка не бях -

романтичка в света прозаичен.

Вцепенена от студ, от тревога и страх,

не усещах, че Бог ме обича.

 

Не намерих две мъжки грижовни ръце, 

нито силно и предано рамо.

А единствено вярна посока и цел.

Да поглеждам назад вече няма!

 

Но мечтая отново да бъда (не в сън!)

от предишното вино пияна!...

Всички празни надежди, илюзии… вън!

Ти, Любов, само ти ще останеш!

 

Албена Димитрова

1.2.2020.

София.

 

© Албена Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??