Само ти, Любов!...
И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов;
но най-голяма от тях е любовта.
Ап. Павел, I Коринтяни 13:13
Ще остане ли нещо красиво след мен,
щом прекрача оттатък всемира?
Тебе търсех, любов!... Всяка нощ… Всеки ден…
Но защо самотата намирах?...
Младостта ми с живота танцуваше валс
без да знае, че той е коварен.
И от твоето вино бокал след бокал
пресушаваше жадно, без мяра…
На въже от въпроси над пропаст висях…
Но държеше ме здраво Творецът.
И от седмо небе падах в блато от грях.
После прошка измолвах…поредна.
Най-добрата съпруга и майка не бях -
романтичка в света прозаичен.
Вцепенена от студ, от тревога и страх,
не усещах, че Бог ме обича.
Не намерих две мъжки грижовни ръце,
нито силно и предано рамо.
А единствено вярна посока и цел.
Да поглеждам назад вече няма!
Но мечтая отново да бъда (не в сън!)
от предишното вино пияна!...
Всички празни надежди, илюзии… вън!
Ти, Любов, само ти ще останеш!
Албена Димитрова
1.2.2020.
София.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
