Само ти, Любов!...
И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов;
но най-голяма от тях е любовта.
Ап. Павел, I Коринтяни 13:13
Ще остане ли нещо красиво след мен,
щом прекрача оттатък всемира?
Тебе търсех, любов!... Всяка нощ… Всеки ден…
Но защо самотата намирах?...
Младостта ми с живота танцуваше валс
без да знае, че той е коварен.
И от твоето вино бокал след бокал
пресушаваше жадно, без мяра…
На въже от въпроси над пропаст висях…
Но държеше ме здраво Творецът.
И от седмо небе падах в блато от грях.
После прошка измолвах…поредна.
Най-добрата съпруга и майка не бях -
романтичка в света прозаичен.
Вцепенена от студ, от тревога и страх,
не усещах, че Бог ме обича.
Не намерих две мъжки грижовни ръце,
нито силно и предано рамо.
А единствено вярна посока и цел.
Да поглеждам назад вече няма!
Но мечтая отново да бъда (не в сън!)
от предишното вино пияна!...
Всички празни надежди, илюзии… вън!
Ти, Любов, само ти ще останеш!
Албена Димитрова
1.2.2020.
София.
© Албена Димитрова All rights reserved.
