29.06.2017 г., 21:31

Само ти си господар

582 0 10

                     Душата ми е като стара къща...
                              vladetoned (Владислав Недялков)

 

Душата ми е като стара къща.

Има всичко в нея, ама скърца.

Не помня кое къде е в претъпкани килери...

Когато търся нещо, друго ще намеря...

 

Душата ми е като стара къща.

Прикътала е ветрове и аромати...

Много слънце, много снегове

изтърканият праг е веч' изпратил.

 

Душата ми е като стара къща.

Уютна, мила, с чар...

На старата ѝ непокорност

само ти си господар!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Прочетох една строфа и тя повика това. Моля за извинение автора на стиха: "душата ми е като стара къща." Тези думи станаха основа на моята творба.

Коментари

Коментари

  • Харесва ми!
  • Благодаря Ви. Не си спомних от кого и от кое произведение. Запомних строфата, Тя ми се наби в главата. Виноват....
  • Щом взаимствате стих от някого не трябва да му се извинявате, а да посочите името му и заглавието на творбата му в мото. В случая то съвпада с въпросния стих.
  • Аааа, той се грижи! даже, много се грижи.
  • Мими, прекрасни стихове и силен финал! Само внимавай този господар да не ти съсипе къщата. По-добре я давай само под наем, за да можеш да изгониш наемателя, ако не се грижи за къщата ти!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...