Ръката ти е вплетена във мойта
- пръстите ни образуват мрежа.
Студено ми е. Може би понеже
само си представям твойта.
Няма те. И твоята ръка
е страшно призрачно-прозрачна.
А аз се плаша от студа.
Да знаеш само как се плаша.
Той сковава всяка клетка
и умирам безвъзвратно.
Но си мисля, в крайна сметка
на теб май ти е приятно.
Така де, няма те
и продължава да те няма
Празнотата в мен расте
голяма... по-голяма... най-голяма...
И дори да дойдеш,
тя, без да иска, ще те глътне,
а връщането, вярвай,
вече ще е адски трудно.
Затова ела...
сега, докато е още малка
и ù стига само твоята ръка...
само, само, само тя.
© Криста Всички права запазени