Само тялото изстива...
Прелита си в съня пчела,
а ти - прозрачна чашчица на цвете.
Две невидими във нас тела,
докосват се, докосват се във световете.
И чувстваш се отново цял,
и тук - напразно страдал от години.
Да бе в душата остарял,
не би изрекъл думите "прости ми".
Но ето че отваряш длан
и виждаш пътя отреден за тебе.
Тъй никога не ще си сам,
щом аз - отгоре ще те гледам.
Приятелю, нима е сън!?
И двамата сме още живи.
Дочуеш ли камбанен звън,
знай, само тялото така изстива!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Важен е стихът 
