Само в мене щом потъваш
Но защо ли в тъмнината
ти се спъваш за пореден път -
сенките самотни на Луната
разиграват сложен кръстопът.
С ледено сърце - отвъдно
търсиш ти лъчи изстинали -
в любовта е туй подсъдно:
чувства мъртви, зли, преминали?
Минах с тебе през пустиня,
за да сгрея смръзналите ти ръце,
че не искам да си просекиня
с разбито, ледено сърце…
Не пали луни самотни
с полусенките измамни
и чрез ритмите страхотни
влез в световете ни отсамни!
Само в мене щом потъваш
без банална, сива суета,
няма вече да се спъваш,
ще откриеш капка доброта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
