Само в мене щом потъваш
Но защо ли в тъмнината
ти се спъваш за пореден път -
сенките самотни на Луната
разиграват сложен кръстопът.
С ледено сърце - отвъдно
търсиш ти лъчи изстинали -
в любовта е туй подсъдно:
чувства мъртви, зли, преминали?
Минах с тебе през пустиня,
за да сгрея смръзналите ти ръце,
че не искам да си просекиня
с разбито, ледено сърце…
Не пали луни самотни
с полусенките измамни
и чрез ритмите страхотни
влез в световете ни отсамни!
Само в мене щом потъваш
без банална, сива суета,
няма вече да се спъваш,
ще откриеш капка доброта.
© Валери Рибаров All rights reserved.
