Гледах днеска на хорото булка -
млада, стройна, нежна, миловидна.
И си мисля:
догодина в люлка
ще гугука рожбата ú свидна.
А пък тая мама недоспала
ще я люшка морна в полудрямка.
И от хубостта ú -
днес огряла,
ще остане само тъжна сянка...
Ех, ти, младост - крехка, мимолетна,
като полъх кратък преминаваш.
Само в спомени -
звездица светла,
ти завинаги във нас оставаш.
© Славка Любенова Всички права запазени