10.07.2020 г., 7:48

Само вечното на този свят е вечно

845 8 16

 

САМО ВЕЧНОТО НА ТОЗИ СВЯТ Е ВЕЧНО

Моето финално вдъхновение 
чака ме (това е неизбежно). 
Другото е ясно, погребение. 
Само вечното на този свят е вечно! 

Ще съм изживял мига си даден, 
свещ ще лее восъчни сълзи, 
а след още миг ще съм забравен. 
Този свят напред ще продължи. 

Но ако погледнеме глобално
той дори не знае, че ме има. 
Сянка съм във огледало виртуално, 
снежинка сред фъртуните на зима. 

Но въпреки това сега летя
носен от виелиците снежни, 
и рисувам по стъклата ви цветя
без претенции за мисли вечни. 

А когато пресека финала
поне искам тъй да съм живял, 
че макар от кал да имам тяло
във делата ми... да няма кал...

25.07.2019.

Георги Каменов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Безжичен, Лили.
  • Без думи...Поздрави, скъпи Георги!
  • Браво! Наистина впечатляващо.
  • Много дълбок анализ, Ничка. Благодаря от сърце и душа!
  • Много силен стих Гош!
    С дълбока философска есенция!
    За съществуването, за отпечването на времето, за вградените и проектирани мисли, които остават след нас!...
    Защото след нас материята е като попивателна кърпа, която оставаме като един вид ДНК на материята!
    Харесах и библейската символика, че от кал сме направени и на кал ставаме...
    Защото душата е на Богу, а духът е тази материя, която остава в спомените, във вселената като един триизмерен пъзел, който се сглобява от житейското ни състояние оставено и запечатано, вкоренено в материята наречена космос!
    Браво Гош!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...