Jul 10, 2020, 7:48 AM

Само вечното на този свят е вечно

848 8 16

 

САМО ВЕЧНОТО НА ТОЗИ СВЯТ Е ВЕЧНО

Моето финално вдъхновение 
чака ме (това е неизбежно). 
Другото е ясно, погребение. 
Само вечното на този свят е вечно! 

Ще съм изживял мига си даден, 
свещ ще лее восъчни сълзи, 
а след още миг ще съм забравен. 
Този свят напред ще продължи. 

Но ако погледнеме глобално
той дори не знае, че ме има. 
Сянка съм във огледало виртуално, 
снежинка сред фъртуните на зима. 

Но въпреки това сега летя
носен от виелиците снежни, 
и рисувам по стъклата ви цветя
без претенции за мисли вечни. 

А когато пресека финала
поне искам тъй да съм живял, 
че макар от кал да имам тяло
във делата ми... да няма кал...

25.07.2019.

Георги Каменов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Безжичен, Лили.
  • Без думи...Поздрави, скъпи Георги!
  • Браво! Наистина впечатляващо.
  • Много дълбок анализ, Ничка. Благодаря от сърце и душа!
  • Много силен стих Гош!
    С дълбока философска есенция!
    За съществуването, за отпечването на времето, за вградените и проектирани мисли, които остават след нас!...
    Защото след нас материята е като попивателна кърпа, която оставаме като един вид ДНК на материята!
    Харесах и библейската символика, че от кал сме направени и на кал ставаме...
    Защото душата е на Богу, а духът е тази материя, която остава в спомените, във вселената като един триизмерен пъзел, който се сглобява от житейското ни състояние оставено и запечатано, вкоренено в материята наречена космос!
    Браво Гош!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...