Jul 10, 2020, 7:48 AM

Само вечното на този свят е вечно

843 8 16

 

САМО ВЕЧНОТО НА ТОЗИ СВЯТ Е ВЕЧНО

Моето финално вдъхновение 
чака ме (това е неизбежно). 
Другото е ясно, погребение. 
Само вечното на този свят е вечно! 

Ще съм изживял мига си даден, 
свещ ще лее восъчни сълзи, 
а след още миг ще съм забравен. 
Този свят напред ще продължи. 

Но ако погледнеме глобално
той дори не знае, че ме има. 
Сянка съм във огледало виртуално, 
снежинка сред фъртуните на зима. 

Но въпреки това сега летя
носен от виелиците снежни, 
и рисувам по стъклата ви цветя
без претенции за мисли вечни. 

А когато пресека финала
поне искам тъй да съм живял, 
че макар от кал да имам тяло
във делата ми... да няма кал...

25.07.2019.

Георги Каменов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Безжичен, Лили.
  • Без думи...Поздрави, скъпи Георги!
  • Браво! Наистина впечатляващо.
  • Много дълбок анализ, Ничка. Благодаря от сърце и душа!
  • Много силен стих Гош!
    С дълбока философска есенция!
    За съществуването, за отпечването на времето, за вградените и проектирани мисли, които остават след нас!...
    Защото след нас материята е като попивателна кърпа, която оставаме като един вид ДНК на материята!
    Харесах и библейската символика, че от кал сме направени и на кал ставаме...
    Защото душата е на Богу, а духът е тази материя, която остава в спомените, във вселената като един триизмерен пъзел, който се сглобява от житейското ни състояние оставено и запечатано, вкоренено в материята наречена космос!
    Браво Гош!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...