Моето финално вдъхновение
чака ме (това е неизбежно).
Другото е ясно, погребение.
Само вечното на този свят е вечно!
Ще съм изживял мига си даден,
свещ ще лее восъчни сълзи,
а след още миг ще съм забравен.
Този свят напред ще продължи.
Но ако погледнеме глобално
той дори не знае, че ме има.
Сянка съм във огледало виртуално,
снежинка сред фъртуните на зима.
Но въпреки това сега летя
носен от виелиците снежни,
и рисувам по стъклата ви цветя
без претенции за мисли вечни.
А когато пресека финала
поне искам тъй да съм живял,
че макар от кал да имам тяло
във делата ми... да няма кал...
25.07.2019.
Георги Каменов
© Георги Каменов Todos los derechos reservados