hopeforyou (Поля)
3 1
12.10.2007 г., 9:20 ч.

самодива 

  Поезия
469 0 3

Не говори,

просто замълчи.

Слушай тишината,

усмихва ти се днес луната.

Вятър лекичко те гали,

ето, полунощ удари.

Нещо движи се в гората,

магия броди по земята.

Смях звънлив ехти,

виждаш в мрака грейнали очи.

Сърцето спира да тупти,

а девойката притихнало следи.

Нежна като привидение,

грация във всяко движение.

Тихо тя се приближава,

погледът от немигане се навлажнява.

Затваряш бързичко очи,

а тя в ухото нещо ти шепти.

Думите й не разбираш,

опасността й не прозираш.

Мислиш само колко е красива

тази златокоса самодива.

А тя с магия живота ти изпива

и с единствена целувка душата ти прибира.

© Поля Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??