самодива
Не говори,
просто замълчи.
Слушай тишината,
усмихва ти се днес луната.
Вятър лекичко те гали,
ето, полунощ удари.
Нещо движи се в гората,
магия броди по земята.
Смях звънлив ехти,
виждаш в мрака грейнали очи.
Сърцето спира да тупти,
а девойката притихнало следи.
Нежна като привидение,
грация във всяко движение.
Тихо тя се приближава,
погледът от немигане се навлажнява.
Затваряш бързичко очи,
а тя в ухото нещо ти шепти.
Думите й не разбираш,
опасността й не прозираш.
Мислиш само колко е красива
тази златокоса самодива.
А тя с магия живота ти изпива
и с единствена целувка душата ти прибира.
© Поля All rights reserved.
