hopeforyou (Поля)
3 1
Oct 12, 2007, 9:20 AM

самодива 

  Poetry
473 0 3

Не говори,

просто замълчи.

Слушай тишината,

усмихва ти се днес луната.

Вятър лекичко те гали,

ето, полунощ удари.

Нещо движи се в гората,

магия броди по земята.

Смях звънлив ехти,

виждаш в мрака грейнали очи.

Сърцето спира да тупти,

а девойката притихнало следи.

Нежна като привидение,

грация във всяко движение.

Тихо тя се приближава,

погледът от немигане се навлажнява.

Затваряш бързичко очи,

а тя в ухото нещо ти шепти.

Думите й не разбираш,

опасността й не прозираш.

Мислиш само колко е красива

тази златокоса самодива.

А тя с магия живота ти изпива

и с единствена целувка душата ти прибира.

© Поля All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??