бармах (Леонид Стоянов)
103 724
8.06.2008 г., 8:51 ч.

Самодива 

  Поезия
763 0 16

Сънувах снощи пясък и вода

и чудех се - какво ли означава?

Смесих ги - получи се жена.

Жена, създадена да прелъстява.

 

Вечер, миг след слънчевия заник,

сякаш Пепеляшка в точен час и ден.

Напускаш бързо храма на Титаник

и ето те - на сушата при мен.

 

Идваш водена от ветровете,

пазачи пред двореца на Нептун.

С венци от водорасли по нозете

влизаш тихичко във моя сън.

 

А аз те чакам вързал лодката за кея,

пристанище за нашите сърца.

Хвърлил мрежите, не спирам да копнея,

с теб блаженна ще изкарам пак нощта...

 

Гладно утрото захапва от небето

и Луната чинно дава своя знак.

Океанът идва да си прибере детето,

но знам, че утре ще го върне пак.

 

На приливи и отливи живее любовта.

Така и ти се появяваш.

Както любят се морето и брега -

прииждаш, после се отдалечаваш.

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??