Самодива
Сънувах снощи пясък и вода
и чудех се - какво ли означава?
Смесих ги - получи се жена.
Жена, създадена да прелъстява.
Вечер, миг след слънчевия заник,
сякаш Пепеляшка в точен час и ден.
Напускаш бързо храма на Титаник
и ето те - на сушата при мен.
Идваш водена от ветровете,
пазачи пред двореца на Нептун.
С венци от водорасли по нозете
влизаш тихичко във моя сън.
А аз те чакам вързал лодката за кея,
пристанище за нашите сърца.
Хвърлил мрежите, не спирам да копнея,
с теб блаженна ще изкарам пак нощта...
Гладно утрото захапва от небето
и Луната чинно дава своя знак.
Океанът идва да си прибере детето,
но знам, че утре ще го върне пак.
На приливи и отливи живее любовта.
Така и ти се появяваш.
Както любят се морето и брега -
прииждаш, после се отдалечаваш.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
