Ала (Алена)
7 28
9.09.2009 г., 13:44 ч.

Самодивска молитва 

  Поезия » Любовна
879 0 5

Съблякох самодивската си риза

след нощното хоро край твоя сън.

Оставих я. Дано да я откриеш!

И се прибрах, когато съмна вън.

 

Така съм уморена, мой любими,

да идвам тихо само през нощта

когато сънем - съниш мойто име

и ме забравяш - дойде ли деня.

 

Орисан си да любиш самодива.

Спомни си! Не е просто сън.

А ризата ми - намери я! Изгори я!

За да остана с теб, когато съмне вън.

© Алена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??