Съблякох самодивската си риза
след нощното хоро край твоя сън.
Оставих я. Дано да я откриеш!
И се прибрах, когато съмна вън.
Така съм уморена, мой любими,
да идвам тихо само през нощта
когато сънем - съниш мойто име
и ме забравяш - дойде ли деня.
Орисан си да любиш самодива.
Спомни си! Не е просто сън.
А ризата ми - намери я! Изгори я!
За да остана с теб, когато съмне вън.
© Алена All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
