Ала (Алена)
7 28
Sep 9, 2009, 1:44 PM

Самодивска молитва 

  Poetry » Love
1039 0 5

Съблякох самодивската си риза

след нощното хоро край твоя сън.

Оставих я. Дано да я откриеш!

И се прибрах, когато съмна вън.

 

Така съм уморена, мой любими,

да идвам тихо само през нощта

когато сънем - съниш мойто име

и ме забравяш - дойде ли деня.

 

Орисан си да любиш самодива.

Спомни си! Не е просто сън.

А ризата ми - намери я! Изгори я!

За да остана с теб, когато съмне вън.

© Алена All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??