Съблякох самодивската си риза
след нощното хоро край твоя сън.
Оставих я. Дано да я откриеш!
И се прибрах, когато съмна вън.
Така съм уморена, мой любими,
да идвам тихо само през нощта
когато сънем - съниш мойто име
и ме забравяш - дойде ли деня.
Орисан си да любиш самодива.
Спомни си! Не е просто сън.
А ризата ми - намери я! Изгори я!
За да остана с теб, когато съмне вън.
© Алена All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
