Съблякох самодивската си риза
след нощното хоро край твоя сън.
Оставих я. Дано да я откриеш!
И се прибрах, когато съмна вън.
Така съм уморена, мой любими,
да идвам тихо само през нощта
когато сънем - съниш мойто име
и ме забравяш - дойде ли деня.
Орисан си да любиш самодива.
Спомни си! Не е просто сън.
А ризата ми - намери я! Изгори я!
За да остана с теб, когато съмне вън.