7.06.2012 г., 9:48 ч.

Самодивско 

  Поезия » Любовна
675 0 0
Морето не е моята стихия.
Преодолях го... После го разбрах.
Дори и теб за малко да открия,
ще бъде миг, превърнат бързо в прах.
Ела при мен, по моята пътека!
Гората ми нашепва все за нас.
Параклисът в скалите е усетил,
аязмото възвърна своя глас.
Ела и ще пристъпим двама с тебе
през чистия олтар на Любовта.
Без помен от тъга, сълзи и време -
направо в лоното на Вечността! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бояна Всички права запазени

Предложения
: ??:??