Морето не е моята стихия.
Преодолях го... После го разбрах.
Дори и теб за малко да открия,
ще бъде миг, превърнат бързо в прах.
Ела при мен, по моята пътека!
Гората ми нашепва все за нас.
Параклисът в скалите е усетил,
аязмото възвърна своя глас.
Ела и ще пристъпим двама с тебе
през чистия олтар на Любовта.
Без помен от тъга, сълзи и време -
направо в лоното на Вечността!
Оставам тук. Ти знаеш, че те чакам.
Ела без вчера, не мисли за днес.
Защото утрешният ден отваря
прекрасна порта! Събуди се! Влез!
© Бояна Todos los derechos reservados