Самодивско

Морето не е моята стихия.

Преодолях го... После го разбрах.

Дори и теб за малко да открия,

ще бъде миг, превърнат бързо в прах.

Ела при мен, по моята пътека!

Гората ми нашепва все за нас.

Параклисът в скалите е усетил,

аязмото възвърна своя глас.

Ела и ще пристъпим двама с тебе

през чистия олтар на Любовта.

Без помен от тъга, сълзи и време -

направо в лоното на Вечността!

Оставам тук. Ти знаеш, че те чакам.

Ела без вчера, не мисли за днес.

Защото утрешният ден отваря

прекрасна порта! Събуди се! Влез!