Самокритично

12.03.2013 г., 17:40 ч. 2013-03-13T23:02:32+02:00

Поезия

737 0 5

САМОКРИТИЧНО

Дали ще се роди пък днес?
Повярвай ми, и аз не вярвам.

Поезията в моя чест
не би създала шум и врява.

Усмихва ми се бял и чист,

поглежда някак иронично
безмълвният приятел лист.
Държи се странно, неприлично.

Запрятам десния ръкав.

И ето - всичко се подрежда:

любов, сълзи - готов ошав.
Накрая люспици надежда.

И чувствата се извисяват -
там, някъде в далечинето.
А после с гръм се приземяват.
Парченца падат от небето.

Събирам ги, за да успея

поне едничко свято чувство
да слепя. И онемея
в тишината на изкуството...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.