Самокритично
САМОКРИТИЧНО
Дали ще се роди пък днес?
Повярвай ми, и аз не вярвам.
Поезията в моя чест
не би създала шум и врява.
Усмихва ми се бял и чист,
поглежда някак иронично
безмълвният приятел лист.
Държи се странно, неприлично.
Запрятам десния ръкав.
И ето - всичко се подрежда:
любов, сълзи - готов ошав.
Накрая люспици надежда.
И чувствата се извисяват -
там, някъде в далечинето.
А после с гръм се приземяват.
Парченца падат от небето.
Събирам ги, за да успея
поне едничко свято чувство
да слепя. И онемея
в тишината на изкуството...
© Алина Стоянова All rights reserved.
