19.07.2019 г., 18:22

Саморазпятие

771 0 0

Назад не искам да се връщам,
макар че всичко попило е в душата,
както сюнгер мокър също

стиснеш и бликва пяната обратно.

Нещо сбъркано си в струните усещам,
като ноктюрно на раздрънкано пиано,
някакъв клавиш ли се заклещи,
та превърна песента ми в драма?

Назад не искам да се връщам, 
пътя си извървях докрая,
но останал в празната си къща,
живях ли, сънувах ли
не зная...

Само да чакам ми остана
призовка от мировия съд,
там примирен ще се изправя

с мен не свършва се светът...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...