Назад не искам да се връщам,
макар че всичко попило е в душата,
както сюнгер мокър също –
стиснеш и бликва пяната обратно.

Нещо сбъркано си в струните усещам,
като ноктюрно на раздрънкано пиано,
някакъв клавиш ли се заклещи,
та превърна песента ми в драма?

Назад не искам да се връщам, 
пътя си извървях докрая,
но останал в празната си къща,
живях ли, сънувах ли – не зная...

Само да чакам ми остана
призовка от мировия съд,
там примирен ще се изправя –
с мен не свършва се светът...