Назад не искам да се връщам,
макар че всичко попило е в душата,
както сюнгер мокър също –
стиснеш и бликва пяната обратно.
Нещо сбъркано си в струните усещам,
като ноктюрно на раздрънкано пиано,
някакъв клавиш ли се заклещи,
та превърна песента ми в драма?
Назад не искам да се връщам,
пътя си извървях докрая,
но останал в празната си къща,
живях ли, сънувах ли – не зная... ...