19 июл. 2019 г., 18:22

Саморазпятие 

  Поэзия » Другая
552 0 0

Назад не искам да се връщам,
макар че всичко попило е в душата,
както сюнгер мокър също

стиснеш и бликва пяната обратно.

Нещо сбъркано си в струните усещам,
като ноктюрно на раздрънкано пиано,
някакъв клавиш ли се заклещи,
та превърна песента ми в драма?

Назад не искам да се връщам, 
пътя си извървях докрая,
но останал в празната си къща,
живях ли, сънувах ли
не зная...

Само да чакам ми остана
призовка от мировия съд,
там примирен ще се изправя

с мен не свършва се светът...

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??