Самота

Поезия

2K 0 4

Надеждата стопи се, изгоря
всред пламъка на сляпо отчаяние.
Около мене всичко побеля,
покри ме призрачно сияние.

Умря надеждата последна.
Отиде си със плач и смях.
Издъхвайки смутена ме погледна,
и каза:"Любовта е грях.

Не си мечтай!Мечтите збрави!
Щом мъртва съм - не ти остана нищо.
Желанията тука доведи
и погреби ги с мене пищно.

Със песни, танци, ядене и вино
ги изпрати във сетния им път.
И нека отлетят в небитието синьо,
да си намерят по-прекрасен кът."

Не ми останаха мечти, надежда,
отиде си и любовта.
Една студена сянка ме обгръща.
Сама съм.Няма никой на света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Весан (Ангел Веселинов)

Харесва ми стихът ти, Емма, но не мога да приема неговото послание. Дори в най-отчайващата безнадеждност, там някъде, в най-съкровените кътчета на душата тлее едно въгленче надежда, от което винаги може да лумне пожарът на новото упование. Просто трябва да го открием!

2006-07-13T16:30:32+03:00
Lanfear (Емма)

По-точно Отстъпница
Хубаво е, да

2006-07-13T05:03:46+03:00
Ендериал (Димитър Попов)

Не бях се заглеждал преди за което моля за прошка - пишеш... харесва ми стилът ти Ланфеар
И аз преди доста време писах за това "животно" надеждата Ето какво сътворих

"Надежда пияна, от сутрин до мрак
пронизва костите пак;
надежда засмяна, от мрак до зори,
чувство във мене трепти.

Тя е нещо прекрасно – последна
напуска света,
тя е чувство кристално – полепна
в живота сега.

Дори пред Смъртта се не дава
и вечно от гроба възкръсва,
тя всичко във нас ще предава
и нивга не ще ни прекъсва.

Колко е сладка таз` дума: “надежда” –
колко измама в себе таи,
всичко според нея в живота нарежда
илюзията здраво крепи.

И ето иде краят, и на този стих,
нека да завърша със надежда:
Коленете си пред нея аз превих –
дари ми вечност в приказна одежда."

П.с. Сега се сещам от къде ми е познат псевдонимът ти Избраннице

2006-05-10T23:20:47+03:00
Дора (Дорика Цачева)

Прекрасно! Отговарям ти със стих от мойта "САМОТА"

Ти - спътница в разплаканите нощи,
приятелка и верна и добра,
във моя дом съжителка си още
и носиш страшно име Самота ...

Явно всеки има своите самотни времена ...

2005-09-07T16:52:29+03:00