Самота

26.10.2004 г., 0:28 ч.

Поезия

4.8 / 5

1759 0 4

Надеждата стопи се, изгоря
всред пламъка на сляпо отчаяние.
Около мене всичко побеля,
покри ме призрачно сияние.
Умря надеждата последна.
Отиде си със плач и смях.
Издъхвайки смутена ме погледна,
и каза:"Любовта е грях.
Не си мечтай!Мечтите збрави!
Щом мъртва съм - не ти остана нищо.
Желанията тука доведи
и погреби ги с мене пищно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Между покоя и хаоса...
Изпращане

По склоновете стръмни на деня се спускаше безименен скитáлец. Животът му – сурова планина, поглъщаше...
Adagio in G Minor

Бях в полето вълшебното цвете и пчеличка до мен долетя. Кацна тя, потрепери с крилете и превърна в п...
Какво му трябва на човек

Какво ми трябва, за да съм добре? Приятели, едно сърце, китара... Очите на доброто ми дете, ръцете н...

Още произведения »