Lanfear (Емма)
31 539
26.10.2004 г., 0:28 ч.

Самота 

  Поезия
1620 0 4
Надеждата стопи се, изгоря
всред пламъка на сляпо отчаяние.
Около мене всичко побеля,
покри ме призрачно сияние.

Умря надеждата последна.
Отиде си със плач и смях.
Издъхвайки смутена ме погледна,
и каза:"Любовта е грях.

Не си мечтай!Мечтите збрави!
Щом мъртва съм - не ти остана нищо.
Желанията тука доведи
и погреби ги с мене пищно.

Със песни, танци, ядене и вино
ги изпрати във сетния им път.
И нека отлетят в небитието синьо,
да си намерят по-прекрасен кът."

Не ми останаха мечти, надежда,
отиде си и любовта.
Една студена сянка ме обгръща.
Сама съм.Няма никой на света.

© Емма Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесва ми стихът ти, Емма, но не мога да приема неговото послание. Дори в най-отчайващата безнадеждност, там някъде, в най-съкровените кътчета на душата тлее едно въгленче надежда, от което винаги може да лумне пожарът на новото упование. Просто трябва да го открием!
  • По-точно Отстъпница
    Хубаво е, да
  • Не бях се заглеждал преди за което моля за прошка - пишеш... харесва ми стилът ти Ланфеар
    И аз преди доста време писах за това "животно" надеждата Ето какво сътворих

    "Надежда пияна, от сутрин до мрак
    пронизва костите пак;
    надежда засмяна, от мрак до зори,
    чувство във мене трепти.

    Тя е нещо прекрасно – последна
    напуска света,
    тя е чувство кристално – полепна
    в живота сега.

    Дори пред Смъртта се не дава
    и вечно от гроба възкръсва,
    тя всичко във нас ще предава
    и нивга не ще ни прекъсва.

    Колко е сладка таз` дума: “надежда” –
    колко измама в себе таи,
    всичко според нея в живота нарежда
    илюзията здраво крепи.

    И ето иде краят, и на този стих,
    нека да завърша със надежда:
    Коленете си пред нея аз превих –
    дари ми вечност в приказна одежда."


    П.с. Сега се сещам от къде ми е познат псевдонимът ти Избраннице
  • Прекрасно! Отговарям ти със стих от мойта "САМОТА"

    Ти - спътница в разплаканите нощи,
    приятелка и верна и добра,
    във моя дом съжителка си още
    и носиш страшно име Самота ...

    Явно всеки има своите самотни времена ...
Предложения
: ??:??