26 oct 2004, 0:28

Самота

  Poesía
2K 0 4
Надеждата стопи се, изгоря
всред пламъка на сляпо отчаяние.
Около мене всичко побеля,
покри ме призрачно сияние.

Умря надеждата последна.
Отиде си със плач и смях.
Издъхвайки смутена ме погледна,
и каза:"Любовта е грях.

Не си мечтай!Мечтите збрави!
Щом мъртва съм - не ти остана нищо.
Желанията тука доведи
и погреби ги с мене пищно.

Със песни, танци, ядене и вино
ги изпрати във сетния им път.
И нека отлетят в небитието синьо,
да си намерят по-прекрасен кът."

Не ми останаха мечти, надежда,
отиде си и любовта.
Една студена сянка ме обгръща.
Сама съм.Няма никой на света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емма Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесва ми стихът ти, Емма, но не мога да приема неговото послание. Дори в най-отчайващата безнадеждност, там някъде, в най-съкровените кътчета на душата тлее едно въгленче надежда, от което винаги може да лумне пожарът на новото упование. Просто трябва да го открием!
  • По-точно Отстъпница
    Хубаво е, да
  • Не бях се заглеждал преди за което моля за прошка - пишеш... харесва ми стилът ти Ланфеар
    И аз преди доста време писах за това "животно" надеждата Ето какво сътворих

    "Надежда пияна, от сутрин до мрак
    пронизва костите пак;
    надежда засмяна, от мрак до зори,
    чувство във мене трепти.

    Тя е нещо прекрасно – последна
    напуска света,
    тя е чувство кристално – полепна
    в живота сега.

    Дори пред Смъртта се не дава
    и вечно от гроба възкръсва,
    тя всичко във нас ще предава
    и нивга не ще ни прекъсва.

    Колко е сладка таз` дума: “надежда” –
    колко измама в себе таи,
    всичко според нея в живота нарежда
    илюзията здраво крепи.

    И ето иде краят, и на този стих,
    нека да завърша със надежда:
    Коленете си пред нея аз превих –
    дари ми вечност в приказна одежда."


    П.с. Сега се сещам от къде ми е познат псевдонимът ти Избраннице
  • Прекрасно! Отговарям ти със стих от мойта "САМОТА"

    Ти - спътница в разплаканите нощи,
    приятелка и верна и добра,
    във моя дом съжителка си още
    и носиш страшно име Самота ...

    Явно всеки има своите самотни времена ...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...