Самота
всред пламъка на сляпо отчаяние.
Около мене всичко побеля,
покри ме призрачно сияние.
Умря надеждата последна.
Отиде си със плач и смях.
Издъхвайки смутена ме погледна,
и каза:"Любовта е грях.
Не си мечтай!Мечтите збрави!
Щом мъртва съм - не ти остана нищо.
Желанията тука доведи
и погреби ги с мене пищно.
Със песни, танци, ядене и вино
ги изпрати във сетния им път.
И нека отлетят в небитието синьо,
да си намерят по-прекрасен кът."
Не ми останаха мечти, надежда,
отиде си и любовта.
Една студена сянка ме обгръща.
Сама съм.Няма никой на света.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
за което моля за прошка - пишеш... харесва ми стилът ти Ланфеар