26 oct 2004, 0:28

Самота 

  Poesía
1697 0 4
Надеждата стопи се, изгоря
всред пламъка на сляпо отчаяние.
Около мене всичко побеля,
покри ме призрачно сияние.
Умря надеждата последна.
Отиде си със плач и смях.
Издъхвайки смутена ме погледна,
и каза:"Любовта е грях.
Не си мечтай!Мечтите збрави!
Щом мъртва съм - не ти остана нищо.
Желанията тука доведи
и погреби ги с мене пищно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емма Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??