Самота

Comments

• 

  Весан (Ангел Веселинов)

  Харесва ми стихът ти, Емма, но не мога да приема неговото послание. Дори в най-отчайващата безнадеждност, там някъде, в най-съкровените кътчета на душата тлее едно въгленче надежда, от което винаги може да лумне пожарът на новото упование. Просто трябва да го открием!

  2006-07-13T16:30:32+03:00
• 

  Lanfear (Емма)

  По-точно Отстъпница
  Хубаво е, да

  2006-07-13T05:03:46+03:00
• 

  Ендериал (Димитър Попов)

  Не бях се заглеждал преди за което моля за прошка - пишеш... харесва ми стилът ти Ланфеар
  И аз преди доста време писах за това "животно" надеждата Ето какво сътворих
  
  "Надежда пияна, от сутрин до мрак
  пронизва костите пак;
  надежда засмяна, от мрак до зори,
  чувство във мене трепти.
  
  Тя е нещо прекрасно – последна
  напуска света,
  тя е чувство кристално – полепна
  в живота сега.
  
  Дори пред Смъртта се не дава
  и вечно от гроба възкръсва,
  тя всичко във нас ще предава
  и нивга не ще ни прекъсва.
  
  Колко е сладка таз` дума: “надежда” –
  колко измама в себе таи,
  всичко според нея в живота нарежда
  илюзията здраво крепи.
  
  И ето иде краят, и на този стих,
  нека да завърша със надежда:
  Коленете си пред нея аз превих –
  дари ми вечност в приказна одежда."
  
  
  П.с. Сега се сещам от къде ми е познат псевдонимът ти Избраннице

  2006-05-10T23:20:47+03:00
• 

  Дора (Дорика Цачева)

  Прекрасно! Отговарям ти със стих от мойта "САМОТА"
  
  Ти - спътница в разплаканите нощи,
  приятелка и верна и добра,
  във моя дом съжителка си още
  и носиш страшно име Самота ...
  
  Явно всеки има своите самотни времена ...

  2005-09-07T16:52:29+03:00