Една свещица оставих на прозореца стар.
Да те води към мен и да ти посочва пътя.
Сърцето ми притихнало чакаше,
в очите прозираше мъка.
Самотна остави ме в тишината да вехна.
По-самотна от всички души във нощта.
Аз съм нимфа от болка родена,
аз съм видение,
аз съм жена.
С всяка глътка въздух копнея,
за дъха ти, прогарящ пътека от огън по бялата кожа.
Стъпки, отекващи в сърцето. ...