Самота
Една свещица оставих на прозореца стар.
Да те води към мен и да ти посочва пътя.
Сърцето ми притихнало чакаше,
в очите прозираше мъка.
Самотна остави ме в тишината да вехна.
По-самотна от всички души във нощта.
Аз съм нимфа от болка родена,
аз съм видение,
аз съм жена.
С всяка глътка въздух копнея,
за дъха ти, прогарящ пътека от огън по бялата кожа.
Стъпки, отекващи в сърцето.
Обещания, пропити с жестокост.
Чакам тихо на онзи прозорец
да видя твоята сянка в тъмнината стаена.
Сега съм толкова самотна и празна, дори наранена.
Обеща ми да дойдеш,
когато сърцето зове за любов.
Когато звярът "Самота " изяжда ме цяла.
С годините някак стана ти навик
да бъдеш жестоко празен.
© Различна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"С годините някак стана ти навик
да бъдеш жестоко празен."
Момиче , тези думи все едно моята ръка ги е писала.
Колкото и пъти да те поздравя , едва ли ще обясня колко ми харесаха!!!
Отлично е!!! -
Поетичен зов за любов...
с обич, Слънчева. -
Честит празник и на теб.Мерси,радвам се че ти харесва.
-
Много е хубаво!Но навика не е хубав!хареса ми!поздрав!
честит празник!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Ти си просто един страхотен поет, които разкрива живота не само от хубавия ми смисъл, които всеки от нас иска да види.
Поздрави