Самота
Една свещица оставих на прозореца стар.
Да те води към мен и да ти посочва пътя.
Сърцето ми притихнало чакаше,
в очите прозираше мъка.
Самотна остави ме в тишината да вехна.
По-самотна от всички души във нощта.
Аз съм нимфа от болка родена,
аз съм видение,
аз съм жена.
С всяка глътка въздух копнея,
за дъха ти, прогарящ пътека от огън по бялата кожа.
Стъпки, отекващи в сърцето.
Обещания, пропити с жестокост.
Чакам тихо на онзи прозорец
да видя твоята сянка в тъмнината стаена.
Сега съм толкова самотна и празна, дори наранена.
Обеща ми да дойдеш,
когато сърцето зове за любов.
Когато звярът "Самота " изяжда ме цяла.
С годините някак стана ти навик
да бъдеш жестоко празен.
© Различна All rights reserved.
