17.06.2008 г., 21:55 ч.

Самота 

  Поезия » Друга
953 0 1

Самота


За пореден път вървя по самотната алея.
И теб те няма, няма я твоята прегръдка.
Слънцето не грее вече.
На негово място - черни облаци.
Плачат за умрялата  любов.
Защо моята сянка е толкова сама?
Сълзи като малки частици от счупено стъкло
ме прерязват и ме боли...
Целуни ме още веднъж в нощта.
Нека луната завижда. Моля те, върни се!
Бъди с мен вечно,  
обичай мен винаги...

© Емил Киров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хей виж и тук се засичаме! Красиво пишеш! Поздравления.. харесва тжните нотки в стиха...
Предложения
: ??:??