Jun 17, 2008, 9:55 PM

Самота 

  Poetry » Other
955 0 1

Самота


За пореден път вървя по самотната алея.
И теб те няма, няма я твоята прегръдка.
Слънцето не грее вече.
На негово място - черни облаци.
Плачат за умрялата  любов.
Защо моята сянка е толкова сама?
Сълзи като малки частици от счупено стъкло
ме прерязват и ме боли...
Целуни ме още веднъж в нощта.
Нека луната завижда. Моля те, върни се!
Бъди с мен вечно,  
обичай мен винаги...

© Емил Киров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хей виж и тук се засичаме! Красиво пишеш! Поздравления.. харесва тжните нотки в стиха...
Random works
: ??:??