Самота

17 июн. 2008 г., 21:55

Поэзия » Другая

875 0 1

Самота

За пореден път вървя по самотната алея.
И теб те няма, няма я твоята прегръдка.
Слънцето не грее вече.
На негово място - черни облаци.
Плачат за умрялата любов.
Защо моята сянка е толкова сама?
Сълзи като малки частици от счупено стъкло
ме прерязват и ме боли...
Целуни ме още веднъж в нощта.
Нека луната завижда. Моля те, върни се!
Бъди с мен вечно,
обичай мен винаги...

Самота

Свързани произведения

Комментарии

Предложения