Самота

28.11.2008 г., 21:21 ч.

Поезия » Любовна

596 0 0

Епизод ли е това от неуспешна трагедия,
или пак съм на площадката сама - пародия?
Аз героиня съм във кръговрата на живота,
но репликите си не знам - това е срамота.
Аз героиня съм на сцената, наречена съдба,
но стъпките си аз забравих - куха е и таз творба...
И публиката не с овации посреща ме,
а с бурни думи, жестове и ругатни, тя хули ме...

Сама насред пустата арена,
обръщам се - около мене тъмнина.
Сама опитвам се да стана и репликите да наизустя
и няма кой ръка да подаде, седи обляна в сълзи "тя",
и няма на кой на рамото да си поплаче... "тя",
Защото това е мойта пуста сцена - пълна нищета,
защото това е мойта пуста груба самота...

Всеки хубавото иска да споделя,
но трагедия все пак това е...
Несподеленото остава си за мен -
не мога аз комедии да пиша...
Въпреки че там репликите са им кът.
За трагедия съм аз родена.
И родена съм сама да я играя...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Самота

Свързани произведения

Коментари

Предложения