28.11.2008 г., 21:21

Самота

804 0 0
Епизод ли е това от неуспешна трагедия,
или пак съм на площадката сама - пародия?
Аз героиня съм във кръговрата на живота,
но репликите си не знам - това е срамота.
Аз героиня съм на сцената, наречена съдба,
но стъпките си аз забравих - куха е и таз творба...
И публиката не с овации посреща ме,
а с бурни думи, жестове и ругатни, тя хули ме...

Сама насред пустата арена,
обръщам се - около мене тъмнина.
Сама опитвам се да стана и репликите да наизустя
и няма кой ръка да подаде, седи обляна в сълзи "тя",
и няма на кой на рамото да си поплаче... "тя",
Защото това е мойта пуста сцена - пълна нищета,
защото това е мойта пуста груба самота...

Всеки хубавото иска да споделя,
но трагедия все пак това е...
Несподеленото остава си за мен -
не мога аз комедии да пиша...
Въпреки че там репликите са им кът.
За трагедия съм аз родена.
И родена съм сама да я играя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели ИзбериСи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...