Nov 28, 2008, 9:21 PM

Самота

  Poetry » Love
807 0 0
Епизод ли е това от неуспешна трагедия,
или пак съм на площадката сама - пародия?
Аз героиня съм във кръговрата на живота,
но репликите си не знам - това е срамота.
Аз героиня съм на сцената, наречена съдба,
но стъпките си аз забравих - куха е и таз творба...
И публиката не с овации посреща ме,
а с бурни думи, жестове и ругатни, тя хули ме...

Сама насред пустата арена,
обръщам се - около мене тъмнина.
Сама опитвам се да стана и репликите да наизустя
и няма кой ръка да подаде, седи обляна в сълзи "тя",
и няма на кой на рамото да си поплаче... "тя",
Защото това е мойта пуста сцена - пълна нищета,
защото това е мойта пуста груба самота...

Всеки хубавото иска да споделя,
но трагедия все пак това е...
Несподеленото остава си за мен -
не мога аз комедии да пиша...
Въпреки че там репликите са им кът.
За трагедия съм аз родена.
И родена съм сама да я играя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели ИзбериСи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...