8.08.2007 г., 12:49 ч.

Самота 

  Поезия
885 0 4


Къде си, когато от теб най-много се нуждая?

Превърна ли се любовта в призрaк,

                                               нощем бродещ в тази стая?

Къде си, когато няма кой да ме сгрее?

Превърна ли се онова топло чуство в ураган,

                                               който някъде далеч вилнее?

Къде си, друга ли лъжеш, казвайки й, че е единствена?

Истина ли е или просто поредната лъжа,

                                               неволно от теб измислена?

Къде си, нима така бързо всичко забрави?

Изтръгна ли ме вече от сърцето си,

                                                любовта в сълзи ли удави?

"Къде си?" - само този въпрос си задавам.

Търся те пак и пак нощем  в  съня си,

                                                но отново самотна наяве оставам.

© Някоя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво, много истинско и силно!
    Ще има още много щастливи мигове, не се съмнявай!
    С много усмивки
    Веси
  • просто нямам думи поздрави ! имаш талант
  • Че не съм й го дала да го прочете по-рано =)
  • А аз това защо не съм го чела????????????????? Ше започна да се сърдя вече... ;(
Предложения
: ??:??