Всичко свърши вече, няма те до мен
и това е просто поредният самотен ден.
Като герои в приказка бяхме двама с теб,
но за слагането на края дойде ред.

Принцесо, моля те, не тъжи,
остави тебе някой друг да утеши.
Моята съдба е да съм роб на самотата
и оставям на времето да заличи тъгата.

Защо все още не мога да те забравя?
Защо споменът за тебе на мира не ме оставя?
Сърцето също да ме вини не спира,
защото без тебе то бавно умира.

Обясних му, че така е по-добре за нас,
но то не спира... плаче час след час.
Стига толкоз... "отиди си, кървава душа"
казвам аз с алкохола в ръка.