Самотата в моето сърце

е като птица без криле,

която никога няма да отлети,

защото без криле невъзможно е, нали?!

А ако птица не може да лети,

по-добре с живота да се раздели,

защото ако от земята не може тя да се откъсне,

сърцето й от мъка ще се пръсне.

Единственото място, където ще може да лети,

е ако душата й в рая отлети.

Единствено там ще бъде тя щастлива

и душата й от мъка няма да се свива.

Единсвено там ще може да докосва тя небето

и любовта ще е вечно жива в сърцето,

и няма вече от самотата тя да се страхува,

а единствено на свободата тя ще се любува.

 - И няма да съм вече аз сама,

нали със мен е слънцето - казваше си тя,

ще летя към него - нищо, че е толкова далече,

любовта ще ми помага, нали със мене тя е вече.

И когато слънцето достигна,

не искам повече в живота нищо да постигна.

За това искам в птица аз да се превърна

и живота си изцяло аз да преобърна,

и да я няма вече самотата,

както и птицата веч я няма на земята.