Самота
947
0
0
Отново си стоя сама
в стаята със самотата
и гледам през прозореца нощното небе.
И то тъгува заедно с мен!
Поглеждам луната
и в нея виждам твоето лице!
Поглеждам звездите
и те ми се усмихват,
сякаш искат да ме утешат!
Плача на прозореца,
а вятърът подсушава ми сълзите!
Единствено НОЩТА
усеща моята самота
и разбира моята тъга!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хриси Цекова Всички права запазени
